История на АЯР

1957 г.

С ратифицирането на Устава на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) през 1957 г. България става една от страните-учредителки на тази организация. Това предполага създаването на специализиран държавен орган, който да координира дейностите, свързани с използването на атомната енергия в страната и в международен аспект. С Разпореждане № 603 на правителството от 4 юни 1957 г., се създава Комитет за мирно използване на атомната енергия при Министерския съвет. Контролните и координиращите му функции са насочени към научноизследователската дейност, медицината, промишлеността и селското стопанство.

Председатели са били Иван Михайлов, Вълко Червенков, Минчо Нейчев, Иван Попов и Начо Папазов.

1975 г.

С постановление № 31 на Министерския съвет от 15 март 1975 г. задачите на комитета се разширяват, като му се регламентират и контролни функции. Той се обособява като държавно-обществен орган, който координира и контролира изпълнението на задачите по мирното използване на атомната енергия, спазването на правилата за безопасна експлоатация на АЕЦ и функционирането на вътрешния и външния дозиметричен контрол.

1980 г.

Създава се Дирекция по ядрена безопасност. С Указ № 1305 на Държавния съвет контролните функции на комитета се разширяват и върху ведомствата и организациите, които експлоатират ядрените съоръжения и използват ядрен материал.

1985 г.

Народното събрание приема Закона за използването на атомната енергия за мирни цели и създава новия Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели при Министерския съвет със специализиран орган – Инспекцията за безопасно използване на атомната енергия. В състава на КИАЕМЦ се включват ръководители на министерства и други ведомства, които имат отношение към използването на атомната енергия.

1995 г.

На 27 юли Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на ЗИАЕМЦ от 1985 г. С него се регулират пазарните отношения в използването на източници на йонизиращи лъчения, създава се фонд “Безопасно съхранение на радиоактивни отпадъци” и “Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация”. Създават се и два консултативни съвета към комитета: Съвет по безопасност на ядрените съоръжения и Съвет по радиационна защита. Националното законодателство се привежда в съответствие с разпоредбите на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, увеличават се глобите за нарушения в областта на атомната енергия.

2002 г.

На 22.08.2002 г. с Постановление на Министерския съвет Комитетът за използване на атомна енергия за мирни цели се преобразува в Агенция за ядрено регулиране и прие Устройствен правилник на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР).

Агенцията е правоприемник на правата и задълженията, както и на активите и пасивите на КИАЕМЦ. Държавните служители и наетите на трудов договор от КИАЕМЦ преминават към новата структура, като числеността на персонала от 102 щатни бройки се запазва.

За председател на агенцията Министерския съвет определи проф. д.физ.н. Емил Вапирев, който заема длъжността председател на КИАЕМЦ от ноември 2001 година. Според Устройствения правилник на АЯР председателят на Агенцията за ядрено регулиране е независим специализиран орган на изпълнителната власт, който осъществява държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и на безопасното управление на радиоактивните отпадъци и на отработеното гориво.

Промените са в изпълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, който е в сила от 2 юли 2002 г.

2004 г.

На 20 октомври 2004 година, със заповед на МС, д-р Сергей Цочев встъпи в длъжност Председател на АЯР.

След 1973 г. председатели на КИАЕМЦ са били Стефан Василев, Костадин Костадинов, Иван Пандев, Янко Янев, Лъчезар Костов, Владимир Христов, Георги Касчиев, Роберт Попиц, Емил Вапирев.

Действия към документ