ОИЯИ - Дубна

На 26 март 1956 г. в Москва е подписано Съглашение за създаване на първия международен център за научни изследвания на социалистическите страни — Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна. На 23 септември с. г. Първата сесия на Комитета на пълномощните представители (КПП) на страните-членки (Албания, България, Социалистическа Република Виетнам, Германска Демократична Република, Китайска Народна Република, Корейска Народно-Демократична Република, Монголия, Полша, Румъния, СССР, Унгария. Чехословакия) приема Устава на ОИЯИ, който регламентира юридически дейността на института. Съгласно Устава целите и задачите на новата организация са:

• Осигуряване на съвместно провеждане на теоретични и експериментални изследвания в областта на ядрената физика от учените на страните-членки;
• Съдействие в развитието на ядрената физика в страните-членки чрез обмяна на опит и постижения в областта на теоретичните и експерименталните изследвания;
• Поддържане на връзки с национални и международни научноизследователски и други организации, съдействуващи за развитието на ядрената физика и търсене на
• възможности за мирното използване на атомната енергия;
• Съдействие за всестранното развитие на творческите способности на научно-изследователските кадри на страните-членки.

Според Устава на ОИЯИ “С цялата си дейност институтът ще съдействува за използването на ядрената енергия само за мирни цели и за благото на цялото човечество."

За дейността на института се изготвя и съгласува Тематичен план, който се представя на електронната страница на ОИЯИ ежегодно.

Създаването на ОИЯИ е обусловено от хода на развитието на ядрено-физическата наука и техника и особено от нейните мащаби и темпове. Базовите съоръжения и съответните експериментални установки започват да добиват промишлени размери, сложността и цената им бързо нарастват, а за обработката на огромния материал станаха необходими големи колективи от различни специалисти. Именно обединяването на научните кадри и на материалните и техническите ресурси дава възможност за решаване на сложни задачи от областта на ядрената физика, ускорява научните изследвания, обезпечава подготовката на кадри с най-висока квалификация.

В тази светлина създаването и укрепването на ОИЯИ е от особено значение не само за големите, но особено за по-малките държави като България.

По поръчение на правителството на България Съглашението за образуване на ОИЯИ и Устава са подписани през 1956 г. от посланика на Народна Република България в СССР Л. Герасимов. В периода 1957 до 1996 пълномощен представител на Българското правителството в ОИЯИ се явява директора на Физическия институт на БАН (по-късно Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика). От 1996г. за Пълномощен представител се назначава председателя на Комитета за мирно използване на атомната енергия (от 2002 – Агенция за ядрено регулиране).

От 1956 г. до днес в ОИЯИ са работили над 500 българи. От тях 12 академика и член-кореспондента на БАН, 56 професора и доктори на науките, 138 доцента и кандидати на науките. Защитени са 21 докторски и 84 кандидатски дисертации. С български автори и съавтори са публикувани над 4800 научни работи (8% от всички публикации на ОИЯИ). 51 премии на ОИЯИ са получени от 57 български сътрудника.

В момента националната група на българските сътрудници в ОИЯИ се състои от 30 специалисти. През годините Е. Джаков, Хр. Христов. Ив. Златев и Цв. Вълов за заемали длъжността заместник – директор на ОИЯИ.

Сътрудничеството с ОИЯИ – Дубна и взаимодействието с българските институции е предмет на съгласуване с Комисията за Дубна, която е в следния състав:

1. Димитър Тонев, доц. д-р – ИЯИЯЕ – БАН
2. Чавдар Пенев Стоянов, чл. кор. – ИЯИЯЕ – БАН
3. Иван Данаилов Ванков, ст.н.с. I ст. – ИЯИЯЕ – БАН
4. Наталия Янева, ст.н.с. I ст. ИЯИЯЕ – БАН
5. Леандър Литов, доц. д-р – ФзФ - СУ
6. Румен Ценов, доц. – ФзФ - СУ
7. Борислав Динчев Славов, проф. дфн – ФзФ – СУ
8. Владимир Тодоров Димитров, доц. д-р – ФМИ – СУ
9. Николай Стойчев Тончев, ст.н.с. дфн – ИФТТ – БАН
10. Савка Маринова, доц. дфн – ПУ
11. Радостина Георгиева, доц. – НЦРРЗ
12. Милко Миланов, ст.н.с. – ДП "РАО"
13. Ралица Станоева – ЮЗУ